Триумфът на Артемизия Джентилески
Автор на текста е Краси Генова. Текстът е оповестен първо в брой 4 на списание Момичетата от града (март, 2020 г.). Да си го напомним!
***
Драматичната история на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а доста от дамите актьори, творили през вековете, се въодушевяват от гения и безграничната й мощ да отстоява в един искрено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се показва на езика, който владее до съвършенство – живописта.
Родена в фамилията на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие постоянно се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея с помощта на картините на татко й. Започнала да рисува напълно дребна, само че с увереността, че е намерила своя път. След няколко години татко й заел за ролята на преподавател на младото момиче своя сътрудник Агустино Таси, който протяга ръка на 18-годишната Артемизия. Обвинителният развой е тежък и непосилен за обезчестеното момиче и завършва доста бързо след намесата на папата. По-късно художничката отмъщава на своя принудител с картината „ Джудит обезглавява Холофернес “.
В книгата „ Кратка история на женската гняв в изкуството “ се споделя, че „ картината на Артемизия Джентилески, в която елементарна жена показва превъзходство над почитан мъж, евентуално е предизвикана от персоналната полова контузия на художничката “. По-късно във времето излиза наяве, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, минало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „ Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това закононарушение пред съда. Поради интервенция на папата обаче Таси е освободен, до момента в който за Джентилески останал срамът от обществения развой. И това не е всичко – художничката даже е измъчвана, с цел да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правораздаването в свои ръце. “
След унизителния развой и нападките, на които е подложена Артемизия, татко й взема решение да я реалокира във Флоренция и да й откри заслужен брачен партньор в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези.
И още на идната страница...
***
Драматичната история на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а доста от дамите актьори, творили през вековете, се въодушевяват от гения и безграничната й мощ да отстоява в един искрено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се показва на езика, който владее до съвършенство – живописта.
Родена в фамилията на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие постоянно се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея с помощта на картините на татко й. Започнала да рисува напълно дребна, само че с увереността, че е намерила своя път. След няколко години татко й заел за ролята на преподавател на младото момиче своя сътрудник Агустино Таси, който протяга ръка на 18-годишната Артемизия. Обвинителният развой е тежък и непосилен за обезчестеното момиче и завършва доста бързо след намесата на папата. По-късно художничката отмъщава на своя принудител с картината „ Джудит обезглавява Холофернес “.
В книгата „ Кратка история на женската гняв в изкуството “ се споделя, че „ картината на Артемизия Джентилески, в която елементарна жена показва превъзходство над почитан мъж, евентуално е предизвикана от персоналната полова контузия на художничката “. По-късно във времето излиза наяве, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, минало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „ Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това закононарушение пред съда. Поради интервенция на папата обаче Таси е освободен, до момента в който за Джентилески останал срамът от обществения развой. И това не е всичко – художничката даже е измъчвана, с цел да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правораздаването в свои ръце. “
След унизителния развой и нападките, на които е подложена Артемизия, татко й взема решение да я реалокира във Флоренция и да й откри заслужен брачен партньор в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези.
И още на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ